23 nov 2017, 14:39  

Приятелче, защо си тръгваш?

  Poesía
1.1K 1 1

Приятелче, защо си тръгваш?
Не ти харесва нашата игра?
Гърба ти виждам вече
и се съмва.
Не ми се връща вкъщи
пак сама.
~
Приятелче, защо си тръгваш?
Студено ли е
в наш'та махала?
С ръка не махаш даже
и не се усмихваш.
А вчера бях ти
радостта..
~
Изсипаха ми пясък на главата.
Раздърпаха ми любовта.
Едничък ти
остана на Земята.
Понякога
да ми държи ръка.
~
Една съм (или бях)
за тебе,
да слуша
демоните ти
и призраците ти...
И всичките ти чудеса!
Ех, дявол с дяволите,
да те вземе,
че не оцени ми
ни силата,
ни смелостта.
~
Голям си вече да притичваш.
При ваш'те,
щом оголиш колена.
Голям си вече да посрещаш,
Луна и Слънце,
с хилугана
в онази махала.
~
И знам какви ти наговори
по мой адрес..
Кога ли
ще му счупя аз врата...
И колко ме боли,
щом пак се начумериш.
И бягаш
и се криеш
без да е игра.
~
Приятелче, защо си тръгваш ?
Кой би те обичал,
както мен сега!?
Приятелче...
И ето,
че те пускам.
До тук бе силата ми.
Просто съм жена.

.
.
.
.
.
.

Париж,
18 ноември 2017

.
.
.
.

--> Моля Ви, харесайте страницата ми във Facebook "Проблеми в Рая", за да получавате редовно новите ми публикаци. 😉 Благодаря Ви, че ме четете! --> www.facebook.com/problemivraia

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© D. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...