Приятелче, защо си тръгваш?
Не ти харесва нашата игра?
Гърба ти виждам вече
и се съмва.
Не ми се връща вкъщи
пак сама.
~
Приятелче, защо си тръгваш?
Студено ли е
в наш'та махала?
С ръка не махаш даже
и не се усмихваш.
А вчера бях ти
радостта..
~
Изсипаха ми пясък на главата.
Раздърпаха ми любовта.
Едничък ти
остана на Земята.
Понякога
да ми държи ръка.
~
Една съм (или бях)
за тебе,
да слуша
демоните ти
и призраците ти...
И всичките ти чудеса!
Ех, дявол с дяволите,
да те вземе,
че не оцени ми
ни силата,
ни смелостта.
~
Голям си вече да притичваш.
При ваш'те,
щом оголиш колена.
Голям си вече да посрещаш,
Луна и Слънце,
с хилугана
в онази махала.
~
И знам какви ти наговори
по мой адрес..
Кога ли
ще му счупя аз врата...
И колко ме боли,
щом пак се начумериш.
И бягаш
и се криеш
без да е игра.
~
Приятелче, защо си тръгваш ?
Кой би те обичал,
както мен сега!?
Приятелче...
И ето,
че те пускам.
До тук бе силата ми.
Просто съм жена.
.
.
.
.
.
.
Париж,
18 ноември 2017
.
.
.
.
--> Моля Ви, харесайте страницата ми във Facebook "Проблеми в Рая", за да получавате редовно новите ми публикаци. 😉 Благодаря Ви, че ме четете! --> www.facebook.com/problemivraia