2 dic 2007, 13:24

Приятели

  Poesía
1.1K 0 2
Приятели любими,
приятели добри,
с нас в моменти криви,
с нас и в смъртта.
На вас бихме дарили
и най-ценните неща.
Но що по-ценно
от това....
Да ви дадем
нашите сърца
пълни с любовта!
С любов,
с красиви спомени
ще помним всеки
ценен миг с вас.
Ала години
не ще ни отдалечат
едни от други...
макар и надалеч.
Мислено ще бъдем веч,
дори и след смъртта.

П.С.  посветено на съучниците ми, които се доказаха като приятели - истински и оставиха вечна диря в живота ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красив стих!!!
    Поздрав!
  • Е-е-е!Поздрав! Това е един от най-хубавите подаръци на живота. Трудно е в наши дни да съхраниш доброто приятелство. Късметлия е онзи, който съумее да го оцени и съхрани.
    И е хубаво, когато съумееш да го възпееш в стих
    Още един поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...