27 mar 2006, 11:35

Приятелко любима

  Poesía
2.2K 0 2

Приятелко любима

 

Здравей приятелко любима,

нима си тъжна още ти?

Отдавна той далеч замина,

а тебе все силно те боли.

 

Недей по него сълзите си да лееш

не заслужава нищо твое той,

вдигни глава и продалжавай да живееш

не ти и трябва да е твой.

 

Аз зная – ти казваш, че все още го обичаш,

една сляпа и безумна любов

и не можеш името му да изричаш,

когато с мисъл пращаш му любовен зов.

 

Но защо да го обичаш продалжаваш?

Нима не разруши мечтите, съня, любовта,

нима цял живот любовта си ще раздаваш
и вечно ще таиш в сърцето самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....