26 ene 2018, 14:01

Приятелства от Бога подарени

  Poesía » Otra
723 0 0

Бог хора събира и с хора ни среща,

не прави случайни неща между нас!

За приятелство истинско, за любов гореща

отваря врата на точния час.

 

Как се намираме и как успяваме

връзки стабилни да изградим?!

Верен е Онзи, Който прославяме,

на Него щом своя живот посветим.

 

Истински, верни, достойни приятели

дава ни нашият Татко небесен.

В добро и в зло с тях сме откриватели

как животът ни да бъде по-лесен!

 

Странни, неведоми са пътищата Ти, Боже!

От другия край на света ни събираш

с хора, с които всичко възможно е,

за тях в сърцата ни място намираш.

 

Не знаем как и кога се обикваме,

как и кога се привързваме толкова,

че когато се смеят и ний се усмихваме,

а когато плачат – усещаме болката.

 

Но знаем – Ти си причината да сме заедно,

Ти сила ни даваш в единство да сме!

Духът Ти ни свързва, а Твоята праведност

умива ни и прави всеки от нас да расте!

 

Благодарим Ти, най-верен наш Татко,

че пъзелът на живота ни благо редиш.

И на всяко приятелство – дълго или кратко,

Ти твърда основа до края стоиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

За този стих ме вдъхнови Божията намеса в създаването на приятелства. Преди няколко години Бог доведе в моя град момче от друг град. Това момче стана приятел с моята компания, а наскоро се ожени за момиче - българка, живееща в Германия, и я докара при нас. Сега и двамата са наши приятели. Замислих се как Бог събира хората от всички краища на земята за да ги направи едно, когато Му се доверят и оставят живота си в Неговата съвършена десница. :)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...