26 янв. 2018 г., 14:01

Приятелства от Бога подарени

721 0 0

Бог хора събира и с хора ни среща,

не прави случайни неща между нас!

За приятелство истинско, за любов гореща

отваря врата на точния час.

 

Как се намираме и как успяваме

връзки стабилни да изградим?!

Верен е Онзи, Който прославяме,

на Него щом своя живот посветим.

 

Истински, верни, достойни приятели

дава ни нашият Татко небесен.

В добро и в зло с тях сме откриватели

как животът ни да бъде по-лесен!

 

Странни, неведоми са пътищата Ти, Боже!

От другия край на света ни събираш

с хора, с които всичко възможно е,

за тях в сърцата ни място намираш.

 

Не знаем как и кога се обикваме,

как и кога се привързваме толкова,

че когато се смеят и ний се усмихваме,

а когато плачат – усещаме болката.

 

Но знаем – Ти си причината да сме заедно,

Ти сила ни даваш в единство да сме!

Духът Ти ни свързва, а Твоята праведност

умива ни и прави всеки от нас да расте!

 

Благодарим Ти, най-верен наш Татко,

че пъзелът на живота ни благо редиш.

И на всяко приятелство – дълго или кратко,

Ти твърда основа до края стоиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Пенева Все права защищены

За този стих ме вдъхнови Божията намеса в създаването на приятелства. Преди няколко години Бог доведе в моя град момче от друг град. Това момче стана приятел с моята компания, а наскоро се ожени за момиче - българка, живееща в Германия, и я докара при нас. Сега и двамата са наши приятели. Замислих се как Бог събира хората от всички краища на земята за да ги направи едно, когато Му се доверят и оставят живота си в Неговата съвършена десница. :)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...