10 oct 2006, 16:01

Приятелю мой

  Poesía
1.2K 0 0

Приятелю мой, при мен поседни,
разкажи ми за себе си,
какво те измъчва и от какво те боли?
Още ли чакаш в нощите, лунните,
да се завърне твоята блудница?
Търсиш ли още очите, ръцете ù,
или си забравил, че тя е жената -
разбила сърцето ти.

Приятелю мой, аз съм тук - погледни ме,
след толкова време те моля - кажи ми,
как се живее с толкова спомени,

и недей да ме лъжеш,че всичко е минало...

Зная,че още сънуваш очите,ръцете,

... забравил си даже, че тя е жената,

наранила те тежко и разбила сърцето ти.

 

Приятелю мой, не можеш да върнеш годините,

да затвориш очи и да забравиш обидите,

да живееш със спомени и от тях да горчи,

разкажи ми приятелю... за да спре да боли.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....