10.10.2006 г., 16:01

Приятелю мой

1.2K 0 0

Приятелю мой, при мен поседни,
разкажи ми за себе си,
какво те измъчва и от какво те боли?
Още ли чакаш в нощите, лунните,
да се завърне твоята блудница?
Търсиш ли още очите, ръцете ù,
или си забравил, че тя е жената -
разбила сърцето ти.

Приятелю мой, аз съм тук - погледни ме,
след толкова време те моля - кажи ми,
как се живее с толкова спомени,

и недей да ме лъжеш,че всичко е минало...

Зная,че още сънуваш очите,ръцете,

... забравил си даже, че тя е жената,

наранила те тежко и разбила сърцето ти.

 

Приятелю мой, не можеш да върнеш годините,

да затвориш очи и да забравиш обидите,

да живееш със спомени и от тях да горчи,

разкажи ми приятелю... за да спре да боли.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....