10.10.2006 г., 16:01 ч.

Приятелю мой 

  Поезия
889 0 0

Приятелю мой, при мен поседни,
разкажи ми за себе си,
какво те измъчва и от какво те боли?
Още ли чакаш в нощите, лунните,
да се завърне твоята блудница?
Търсиш ли още очите, ръцете ù,
или си забравил, че тя е жената -
разбила сърцето ти.

Приятелю мой, аз съм тук - погледни ме,
след толкова време те моля - кажи ми,
как се живее с толкова спомени,

и недей да ме лъжеш,че всичко е минало...

Зная,че още сънуваш очите,ръцете,

... забравил си даже, че тя е жената,

наранила те тежко и разбила сърцето ти.

 

Приятелю мой, не можеш да върнеш годините,

да затвориш очи и да забравиш обидите,

да живееш със спомени и от тях да горчи,

разкажи ми приятелю... за да спре да боли.


© Румяна Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??