Приятелю мой, при мен поседни,
разкажи ми за себе си,
какво те измъчва и от какво те боли?
Още ли чакаш в нощите, лунните,
да се завърне твоята блудница?
Търсиш ли още очите, ръцете ù,
или си забравил, че тя е жената -
разбила сърцето ти.
Приятелю мой, аз съм тук - погледни ме,
след толкова време те моля - кажи ми,
как се живее с толкова спомени,
и недей да ме лъжеш,че всичко е минало...
Зная,че още сънуваш очите,ръцете,
... забравил си даже, че тя е жената,
наранила те тежко и разбила сърцето ти.
Приятелю мой, не можеш да върнеш годините,
да затвориш очи и да забравиш обидите,
да живееш със спомени и от тях да горчи,
разкажи ми приятелю... за да спре да боли.
© Румяна Михалева Всички права запазени