ПРИЯТЕЛЮ, КАДЕ СИ?... НЯМА ТЕ...
ЗАЩО НАПУСНА ЖИВОТА МИ?...
И ТИ ЛИ ПРЕДАДЕ СЪРЦЕТО МИ?...
САМА СЪМ...
ДУШАТА МИ КРЕЩИ БЕЗМЪЛВНО,
КОПНЕЯ ДА ПЛАЧА...
НО ЛИЦЕТО МИ Е ОГРЯТО ОТ УСМИВКА
И НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЗА БОЛКАТА...
А В ДУШАТА... СТУД И ПУСТОШ...
© Петя Стефанова Todos los derechos reservados
Тежко е да изгубиш приятел...