ПРИЯТЕЛЮ, ЗАЩО...

Poesía

873 0 1

ПРИЯТЕЛЮ, КАДЕ СИ?... НЯМА ТЕ...

ЗАЩО НАПУСНА ЖИВОТА МИ?...

И ТИ ЛИ ПРЕДАДЕ СЪРЦЕТО МИ?...

САМА СЪМ...

ДУШАТА МИ КРЕЩИ БЕЗМЪЛВНО,

КОПНЕЯ ДА ПЛАЧА...

НО ЛИЦЕТО МИ Е ОГРЯТО ОТ УСМИВКА

И НИКОЙ НЕ ЗНАЕ ЗА БОЛКАТА...

А В ДУШАТА... СТУД И ПУСТОШ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gabriel (Антон)

Приятел е не този който е до теб когато си щастлив,а този който те е прегърнал в твоето нещастие...
Тежко е да изгубиш приятел...

2007-04-08T19:01:00+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0