Признание

18 sept 2013, 15:28

Poesía » De amor

722 0 4

Не стоя на твоя праг да прося

Ни обич, ни ласки, ни плам,

Аз съм жена и мога

Да спечеля без срам.

Щом обичам, всичко ти давам,

С любовта съм богата и знам,

Щом е истинска, тя завладява,

Поднесена като на длан.

Дали ме обичаш, дори не е важно,

Стига ми само това -

Че когато си тръгнеш, след тебе,

Остава разкош и тъга!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.