Не стоя на твоя праг да прося
Ни обич, ни ласки, ни плам,
Аз съм жена и мога
Да спечеля без срам.
Щом обичам, всичко ти давам,
С любовта съм богата и знам,
Щом е истинска, тя завладява,
Поднесена като на длан.
Дали ме обичаш, дори не е важно,
Стига ми само това -
Че когато си тръгнеш, след тебе,
Остава разкош и тъга!
© Таня Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
