Sep 18, 2013, 3:28 PM

Признание 

  Poetry » Love
723 0 4

Не стоя на твоя праг да прося

Ни обич, ни ласки, ни плам,

Аз съм жена и мога

Да  спечеля без срам.


Щом обичам, всичко ти давам,

С любовта съм богата и знам,

Щом е истинска, тя завладява,

Поднесена като на длан.


Дали ме обичаш, дори не е важно,

Стига ми само това -

Че когато си тръгнеш, след тебе,

Остава разкош и тъга!

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??