26 feb 2015, 0:17

Признание

640 0 1

В необятността на безкрая

достигна до мен твоят зов.

И с лъчи от любов ме омая,

за любовта ти бях ли готов?

 

От глупава ревност подтискан,

трових твоето нежно сърце.

Прощаваше всичко. Прошка не исках.

Подаваше първа за прошка ръце.

 

Преструвах се често. Ти ме усещаше.

Разяждан от някакви тъпи съмнения.

С открита душа, все ме посрещаше.

Чиста. Любяща. Без притеснения!

 

Търпението, казват, имало граници.

А аз все летя във безкрая.

Не променя ли своите навици,

може скоро да дойде и краят!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • признание с осъзнаване

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...