2 may 2006, 11:28

Признание.... 

  Poesía
627 0 7

До вчера бяхме двама неразделни,
двама, които се обичаха силно.
А сега сме разделени,
и да си признаем грешките e непосилно...
Горчи ни, мразим да признаем глупостта,
страх ни е да се погледнем пак.
Преобладава и засенчва любовта,
и двамата с теб продължаваме да живеем в мрак...

Признавам пред себе си, че още те обичам,
но пред теб се правя, че ме радва нашата раздяла.
Иситината е, че без теб не мога аз да дишам,
а сега изход от това положение няма...

Пренебрежителен поглед, ръка студена...
Очи безжизнени и сълзи невидими...
Душата ми детска вечно заледена,
без глас те моли: Прости ми!...

Прости ми, че те обичам,
но ме е страх!...
След тебе спрях да живея...
Но правя се на силна пак....

И ето, пак всичко се повтаря -
плача непрестанно до забрава.
Срещата с теб, само повече и повече ме наранява,
моето сърце в твоя плен остава....

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??