Признание....
До вчера бяхме двама неразделни,
двама, които се обичаха силно.
А сега сме разделени,
и да си признаем грешките e непосилно...
Горчи ни, мразим да признаем глупостта,
страх ни е да се погледнем пак.
Преобладава и засенчва любовта,
и двамата с теб продължаваме да живеем в мрак...
Признавам пред себе си, че още те обичам,
но пред теб се правя, че ме радва нашата раздяла.
Иситината е, че без теб не мога аз да дишам,
а сега изход от това положение няма...
Пренебрежителен поглед, ръка студена...
Очи безжизнени и сълзи невидими...
Душата ми детска вечно заледена,
без глас те моли: Прости ми!...
Прости ми, че те обичам,
но ме е страх!...
След тебе спрях да живея...
Но правя се на силна пак....
И ето, пак всичко се повтаря -
плача непрестанно до забрава.
Срещата с теб, само повече и повече ме наранява,
моето сърце в твоя плен остава....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
