Признание
Вземи тези прекършени криле!
Вземи ги и полети!
Вземи това влюбено сърце!
Вземи го и забрави!
Вземи тези угасващи очи!
Вземи ги и ги запали!
Вземи зимните лъчи!
Вземи ги и в тях изгори!
Да те обичам вечно съм осъдена.
И все за тебе да тъжа.
Във сенките на миналото ти забравена,
замръзнала в ръцете ти сълза.
Душата си заключих в клетка,
за да можеш волен да летиш.
И блъскам се в желязната решетка,
за да не паднеш или да се умориш.
Да можех образа ти да отмина,
бих дала всичко на света.
Но кръвта ми, вече тя изстина,
благослови ме тихо и смъртта.
Хиляди думи изписах за тебе,
хиляди чувства разпилях.
Как искам Нищото да ме приеме,
да стана пред очите ти на прах.
Но няма, няма за мене пощада!
Тихо, без стон, без отчаян вик!
Обгръща ме студената преграда.
Взима този наш, последен миг.
Един живот за тебе дадох.
Един живот, изживян като за два.
Болките ти като свои аз изстрадах.
Няма милост от жестоката съдба.
Ти ми каза „Сбогом!”.
Каза ми го, аз приех.
Но да спра да те обичам... НЕ! Не мога...
За теб дори и себе си проклех.
Тухла по тухла Стена изградих.
Стена, за да няма втори, за да няма друг.
Тухла по тухла, в нея тебе вградих,
да те обичам и помня, на времето напук.
Спирам пак пред теб безмълвна.
Пътят отведе ме пред твоята врата.
Моля те да ме обичаш, за да съм отново пълна,
а срещам само бездушна, празна самота...
30.01.2008г., София
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Метафора Todos los derechos reservados
. И мисля да си го оставя така 
