face04 (Таня Кирилова)
163 3746
24 dic 2007, 10:57

Призрачен спомен 

  Poesía
416 0 3

     Зад ъгъла спря ме усмивка една.

     Поздрави и отмина.

     Но вслушана в стъпки, усетих как спря.

     Отмина, но стопли паважа и мен в утринта.

     И от сянка превърна се в спомен.

     Защо ме боли?

     Не съм виждала даже аз тези очи.

     Прониза сърцето със остър кинжал

    и пръсна край мен светлина в небивал ритуал.

     С вързоп от усмивки аз бях на гърба,

     но трябваше само една, а липсваше тя.

     Проклех аз вързопа и протегнах ръка,

     да взема от други... твойта сълза.

     Не разбрах как се случи, но в мига я познах.

     На моите нощи тя беше греха.

 

    Ще тръгна след теб без посока.

    Ще следвам таз сянка, която откри ми света.

    И малко ще искам, усмивка една.

    Но така ще съм нечия роза, незахвърлена в калта.

Таня Кирилова

11.11.2007г.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Само ти си знаеш преживяното под тези стихове,красиво е и ти пожелавам истински усмивки от съдбата
  • Извинявам се на всички читатели,че съм допуснала грешка и съм сложила едно и също произведение под две заглавия.Призрачен спомен и Сянка на спомен.Благодаря за разбирането.Весела Коледа!
  • Не е малко, това което искаш.
    Пожелавам ти го!
    Весели празници!
Propuestas
: ??:??