Призрачна надежда

13 feb 2015, 21:29

Poesía » De amor

446 0 0

Превърнах се във роб на болката,
търсейки утеха в спомена ръждив.
Забравих себе си дотолкова,
че станах бягащ призрак полужив.

Бягам от обичащите ме ръце,
които ме придърпват към живота отминаващ.
В тъга зарових своето сърце,
да го отворя за любов не се решавам.

И не защото се страхувам.
А една надежда все във мен гори:
че някой ден сърцето ми ще нарисува
най-красивия шедьовър "аз и ти".

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.