Призрачна надежда
Превърнах се във роб на болката,
търсейки утеха в спомена ръждив.
Забравих себе си дотолкова,
че станах бягащ призрак полужив.
Бягам от обичащите ме ръце,
които ме придърпват към живота отминаващ.
В тъга зарових своето сърце,
да го отворя за любов не се решавам.
И не защото се страхувам.
А една надежда все във мен гори:
че някой ден сърцето ми ще нарисува
най-красивия шедьовър "аз и ти".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Евтимова Всички права запазени
