2 jul 2008, 20:48

Призрачно видение

  Poesía » Otra
1.2K 0 2
Отново поемам по пътя,
онзи път
без край...
Отново знам въпроса,
а отговорът ми е в
мъгла...
Дали тя, любовта,
е истина или лъжа...
ето пак мъчи ме това...
Безформени сенки се
прокрадват в тъмнината,
а призрачните им стъпки
глухо отекват в тишината...
Неусетно стигнах
до онова езеро необятно и дълбоко,
където в него се
оглежда небето от високо...
Приплъзвам се по гладката
повърхност
като призрачно видение,
наоколо не се долавя друго
движение.
Душата ми волно лети
и отново поглъщат я всички
мечти...
Сребриста мъгла се спуска
над повърхността
и потъва в нея
всичко на мига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...