2.07.2008 г., 20:48 ч.

Призрачно видение 

  Поезия » Друга
936 0 2
Отново поемам по пътя,
онзи път
без край...
Отново знам въпроса,
а отговорът ми е в
мъгла...
Дали тя, любовта,
е истина или лъжа...
ето пак мъчи ме това...
Безформени сенки се
прокрадват в тъмнината,
а призрачните им стъпки
глухо отекват в тишината...
Неусетно стигнах
до онова езеро необятно и дълбоко,
където в него се
оглежда небето от високо...
Приплъзвам се по гладката
повърхност
като призрачно видение,
наоколо не се долавя друго
движение.
Душата ми волно лети
и отново поглъщат я всички
мечти...
Сребриста мъгла се спуска
над повърхността
и потъва в нея
всичко на мига!

© Гери Нешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??