2.07.2008 г., 20:48

Призрачно видение

1.2K 0 2
Отново поемам по пътя,
онзи път
без край...
Отново знам въпроса,
а отговорът ми е в
мъгла...
Дали тя, любовта,
е истина или лъжа...
ето пак мъчи ме това...
Безформени сенки се
прокрадват в тъмнината,
а призрачните им стъпки
глухо отекват в тишината...
Неусетно стигнах
до онова езеро необятно и дълбоко,
където в него се
оглежда небето от високо...
Приплъзвам се по гладката
повърхност
като призрачно видение,
наоколо не се долавя друго
движение.
Душата ми волно лети
и отново поглъщат я всички
мечти...
Сребриста мъгла се спуска
над повърхността
и потъва в нея
всичко на мига!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...