17 oct 2014, 21:51

Прободен от знамения

  Poesía
432 0 0

Колко черни майки споменавам,

всеки ден когато съм навън!

Всички благослова заслужават.

Има ли светкавица без гръм?

 

Даже ми се иска да се върна,

поздравче за всички им, да дам.

Тъпотата, мога да прегърна,

но такава тъпота?...Не знам!

 

Мислех си, че има изключения.

Няма! Уверявам ви в това!

Днес направих свойте заключения

с благослов от моята уста.

 

Моля, не обиждайте овцете

с черен цвят във стадото, че може

те да са еднакви общо взето,

под онази разноцветна кожа.

 

Черен сред човеците е грешка.

Не, расист. Аз бълвам наблюдения.

Може би са дяволска насмешка,

появила се като знамение???...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...