17 окт. 2014 г., 21:51

Прободен от знамения 

  Поэзия
354 0 0
Колко черни майки споменавам,
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна,
поздравче за всички им, да дам.
Тъпотата, мога да прегърна,
но такава тъпота?...Не знам!
Мислех си, че има изключения.
Няма! Уверявам ви в това!
Днес направих свойте заключения
с благослов от моята уста. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »