25 mar 2006, 12:37

Пробуждане

  Poesía
687 0 0

Пробуждане

Събудих се рано сутрин,но те нямеше до мен
Чувствам се непълноценен
Въпреки че мсиля за теб нощ и ден
Животът ни беше приказка
Но се превърна в отминала искра
Отмина времето на щастие
Сега между нас има само разногласие
Отдавна се запознахме и любовта изживяхме
В твоите очи аз виждах целият свят
Винаги с теб честен бях
Хванати всеки ден за ръце
В моите прегръдки ти чувстваше се добре
Тогава сбъдването на мечтите за мен не беше проблем
Стига да те усещах до себе си всеки ден
Всяка седмица ходехме на нашето място
По поляните на щастието тичахме бясно
Лицето ти за мен сияеше
Ах,колко те обичам,само ако знаеше!

Припев:
Аз и ти...разделени
Между нас тунел изпълнен с лъжи и тъмнина
Но в краят му се вижда...светлинааа!

Всичко беше добре
Докато над нас не се появи черно небе
Чувствата ти постепенно изчезнаха
Аз ли бях причината или просто ми бе отнета?
Към мен ти стана студена
Опитах се да говорим неведнъж,но ти явно бе променена
В твоите очи вече не виждах същият човек
Аз ли направих грешка или просто не разбирах от намек?
Ти нещеше да говориш,нещеше да спориш
По дяволите,просто исках на чувствата ми да отговориш!
Оставих те сама да помислиш за няколко дена
С надеждата,че след време ще решим проблема
Неочаквано от познати разбрах
С друг ми беше изневерила-едва го повярвах!
Отидох до вас вярвайки до последно,че всичко е лъжа
Господи,незнаех какво да ти кажа!
Почуках на вратата и по очите ти разбрах
Всичко е било истина,а за теб аз живота си давах!

Припев:

Наранен,останах сам в нощта
Без да искам от теб повече нито дума
След всичко това се връщам към реалността
Събуждам се сутринта,но все още помня тази история
Как боли като те няма до мен?!
Не мога да спя и да ям по цял ден
Много пъти исках по телефона да ти се обадя
И за случката аз да забравя
Нямах угризения на съвестта
Не можех да прекрача границата
Минаха година,още месец-два,а до преди ден-два
Чудех се дали все още си сама
И ето че отново от други разбрах
С него си била,но си замълчах
Така завършва историята ми
Докато си я припомням всяка сутрин
И съм с разбито сърце завинаги...

Припев: (х2)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...