Пробуждане

7 mar 2012, 21:11

Poesía » De amor

942 0 2

Пробуждане

Съня ми ти открадна,

да бродя нощите сама.

Да търся път отново

към твоята врата.

На среща демоните черни

викат ме "ела, ела".

Пристъпвам аз и питам

да почерня ли и моята душа.

Но нещо в мене трепва,

не, не вярвам да си ти това.

Нали до скоро с ореол те гледах

и кога всичко почерня...

И лутам се във тъмнината,

забравила посока, цел.

И взирам се и чакам

да дойдеш пак при мен.

О, ето, лъч проблясва,

подаваш ми ръка

и идва топлината,

и аз не спирам да вървя, вървя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.