Пробуждане
Пробуждане
Съня ми ти открадна,
да бродя нощите сама.
Да търся път отново
към твоята врата.
На среща демоните черни
викат ме "ела, ела".
Пристъпвам аз и питам
да почерня ли и моята душа.
Но нещо в мене трепва,
не, не вярвам да си ти това.
Нали до скоро с ореол те гледах
и кога всичко почерня...
И лутам се във тъмнината,
забравила посока, цел.
И взирам се и чакам
да дойдеш пак при мен.
О, ето, лъч проблясва,
подаваш ми ръка
и идва топлината,
и аз не спирам да вървя, вървя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Тодорова Всички права запазени
