5 jun 2011, 22:54  

Пробуждане

1.3K 0 6

ПРОБУЖДАНЕ

Събуди се, без тебе, век-нощ е!

Няма принц, нито просяк минава.

Сто години бълнуваш… И още?

Шарл Перо те дари с незабрава. 


Знай, очите преди да отвориш,

бездна чака те -  жива измама!

Пей на птица, с дърво да говориш.

За човек - не бъди глухо-няма. 


Остани сестра на ветровете, 

с глашатаи недей се надвиква.

И с корона от царствено цвете 

не препускай с каляската-тиква.


Събуди се, Мечтателко бледна!

Но… преди полунощ да удари, 

пресуши със въздишка последна 

и надежди, и спомени стари.


Разпали с тях Олтара-огнище.

Пепеляшка не си. А принцеса? 

Ех, Животът е дяволски пищен!

Той пантофките знае къде са.


Прекосиш ли пустините знойни 

ще танцуваш по лунна жарава.

Там ликувай с души сладкопойни.

Само Бисерът – Бисер познава!


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стаменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла на една много добра поетеса!
  • Мисля, че си Бисер
    Добре дошла, Павлина!
  • Добре дошла, Павле. Още те помня, когато ни награждаваха в Разград през недалечната 1998, ако не се лъжа. Георги Константинов тогава ни удостои с вниманието си. А как хубаво рецитираше тази звънка твоя поезия... С далечен поздрав: Ивайло Терзийски от Силистра
  • Благодаря Ви, ПРИЯТЕЛИ, за сърдечното посрещане!
    Надявам се да открия тук сродни Души и още мнооого Бисери от безценната броеница на Нейно Величество - ПОЕЗИЯТА!
    БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!!!
  • Невероятно чувствена приказка! Красота!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...