5.06.2011 г., 22:54  

Пробуждане

1.3K 0 6

ПРОБУЖДАНЕ

Събуди се, без тебе, век-нощ е!

Няма принц, нито просяк минава.

Сто години бълнуваш… И още?

Шарл Перо те дари с незабрава. 


Знай, очите преди да отвориш,

бездна чака те -  жива измама!

Пей на птица, с дърво да говориш.

За човек - не бъди глухо-няма. 


Остани сестра на ветровете, 

с глашатаи недей се надвиква.

И с корона от царствено цвете 

не препускай с каляската-тиква.


Събуди се, Мечтателко бледна!

Но… преди полунощ да удари, 

пресуши със въздишка последна 

и надежди, и спомени стари.


Разпали с тях Олтара-огнище.

Пепеляшка не си. А принцеса? 

Ех, Животът е дяволски пищен!

Той пантофките знае къде са.


Прекосиш ли пустините знойни 

ще танцуваш по лунна жарава.

Там ликувай с души сладкопойни.

Само Бисерът – Бисер познава!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стаменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла на една много добра поетеса!
  • Мисля, че си Бисер
    Добре дошла, Павлина!
  • Добре дошла, Павле. Още те помня, когато ни награждаваха в Разград през недалечната 1998, ако не се лъжа. Георги Константинов тогава ни удостои с вниманието си. А как хубаво рецитираше тази звънка твоя поезия... С далечен поздрав: Ивайло Терзийски от Силистра
  • Благодаря Ви, ПРИЯТЕЛИ, за сърдечното посрещане!
    Надявам се да открия тук сродни Души и още мнооого Бисери от безценната броеница на Нейно Величество - ПОЕЗИЯТА!
    БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ!!!
  • Невероятно чувствена приказка! Красота!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...