Събуди се, без тебе, век-нощ е!
Няма принц, нито просяк минава.
Сто години бълнуваш… И още?
Шарл Перо те дари с незабрава.
Знай, очите преди да отвориш,
бездна чака те - жива измама!
Пей на птица, с дърво да говориш.
За човек - не бъди глухо-няма.
Остани сестра на ветровете,
с глашатаи недей се надвиква.
И с корона от царствено цвете
не препускай с каляската-тиква.
Събуди се, Мечтателко бледна!
Но… преди полунощ да удари,
пресуши със въздишка последна
и надежди, и спомени стари.
Разпали с тях Олтара-огнище.
Пепеляшка не си. А принцеса?
Ех, Животът е дяволски пищен!
Той пантофките знае къде са.
Прекосиш ли пустините знойни
ще танцуваш по лунна жарава.
Там ликувай с души сладкопойни.
Само Бисерът – Бисер познава!
© Павлина Стаменова Всички права запазени