Душите ни са във забвение,
притихнали една в друга,
сплели символи и образи в едно.
Огънят, идващ от запалените съчки,
подредени във огнище,
топли и пречиства
спомени далечни, тъжни и дълбоки.
Искрите, пукащи в огъня пламтящ,
пробуждат песните изпети
на седенки, тържества и веселби.
Пробужда се духът в сърцата
с прегръдка нежна, топла и любяща.
Душите ни се сгряват
от бликналата радост
и телата ни се подмладяват
в тихата спокойна вечер,
отпуснати и нежни
в прегръдката на Светлината.
© Венета Пенева Todos los derechos reservados