27 ago 2008, 8:15

Процепи

947 0 13
„Pay no mind to the distant thunder...”
Metallica

Щом токът на болката всмуква
горещия връх на цигарата
и тичат неравните пръсти
по равната близост на Старото

остава без процеп Светликът.
Не слушай далечния тътен.
Бъди униформен, войнико!
Една празнота те поглъща,

скрепена от талпи еднаквост.
Стената е жива материя.
Пререждаш лица на познати.
А кратките дни са потеря...

след страх от избягал затворник.
Далечният тътен прогаря.
Жигосвай в мен процепи, Боже,
от тях Светлина да запаля!

http://www.youtube.com/watch?v=wyX7yBc8BkY

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • Чудесен стих, вдъхновен от чудесна песен. И с много дълбок подтекст, ако съм го разбрал правилно.
    "Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам от устата Си." (Откр. 3:15-16)
    Неочаквано бързо намерх цитата
  • Руже...!
    Както винаги, поезията ти е наситена с емоция!
    Завладява...!*
  • Прекрасно! Браво, Ружа!
  • Великолепно...!
    с обич, Ружа.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...