27.08.2008 г., 8:15

Процепи

942 0 13
„Pay no mind to the distant thunder...”
Metallica

Щом токът на болката всмуква
горещия връх на цигарата
и тичат неравните пръсти
по равната близост на Старото

остава без процеп Светликът.
Не слушай далечния тътен.
Бъди униформен, войнико!
Една празнота те поглъща,

скрепена от талпи еднаквост.
Стената е жива материя.
Пререждаш лица на познати.
А кратките дни са потеря...

след страх от избягал затворник.
Далечният тътен прогаря.
Жигосвай в мен процепи, Боже,
от тях Светлина да запаля!

http://www.youtube.com/watch?v=wyX7yBc8BkY

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!
  • Чудесен стих, вдъхновен от чудесна песен. И с много дълбок подтекст, ако съм го разбрал правилно.
    "Зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам от устата Си." (Откр. 3:15-16)
    Неочаквано бързо намерх цитата
  • Руже...!
    Както винаги, поезията ти е наситена с емоция!
    Завладява...!*
  • Прекрасно! Браво, Ружа!
  • Великолепно...!
    с обич, Ружа.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...