Понякога се ражда мъдростта
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте
в душата чувството за отговорност,
подскача мъдростта като дете
по тротоарните квадрати на живота...
Понякога се крие мъдростта
в разкъсаните дрехи на мечтите
или в усмивката на вечерта,
с очакване разтворила вратите....
В сълза, проронена за теб, която
нагоре гледал, не успял си да съзреш,
а пък е късно в шепа да я хванеш.
И много, много късно да я спреш...
© Дочка Василева Todos los derechos reservados