29 jul 2017, 12:52

Прочети ме, Любов

960 4 6

Написах ти писмо, любов!
Разказах за копнежите си нощем,
за тихите горчиви сутрини,
безжизнените дни и още...
Свирепите, студени вечери,
със виното отровено,
от думи неизречени.
Написах ти писмо, любов!
За гаснещите пламъци,
жаравено изгарящи,
пустини във очите ми.
За болката от нищото,
надеждата по нещото,
със времето изгубено.
Написах ти писмо, любов!
Разказах ти за минало,
удавено във спомени,
завинаги изстинали.
Помолих те за бъдеще,
за вярата във щастие,
за теб, и... нищо повече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Първолета Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...