29 июл. 2017 г., 12:52

Прочети ме, Любов

962 4 6

Написах ти писмо, любов!
Разказах за копнежите си нощем,
за тихите горчиви сутрини,
безжизнените дни и още...
Свирепите, студени вечери,
със виното отровено,
от думи неизречени.
Написах ти писмо, любов!
За гаснещите пламъци,
жаравено изгарящи,
пустини във очите ми.
За болката от нищото,
надеждата по нещото,
със времето изгубено.
Написах ти писмо, любов!
Разказах ти за минало,
удавено във спомени,
завинаги изстинали.
Помолих те за бъдеще,
за вярата във щастие,
за теб, и... нищо повече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Първолета Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....