Продадена душа
Продадоха душата ми на Дявола.
Години скитах, без да я намеря.
Горяха ме очи в пиянски барове,
плътта ми ръфаха - от похот озверели.
Подхвърляха в краката ми монети.
Лъжите им отнемаха ми въздуха,
а мазно-потни бяха им ръцете,
по чуждото ми тяло щом се плъзнеха.
На плътни устни с нарисуван смях,
с припламващо изгарящи зеници.
Бях изусителка, ухаеща на грях,
а всъщност - толкова далеч от себе си.
Неусетно преминаваха през мен
пейзажи и събития, и хора.
След дълга нощ вървеше труден ден,
където нищо не оставя спомен.
И в сляпа нощ завърнах се при корена.
Стоях смутена, стресната пред прага.
Врата самотна хлопна - незатворена.
От стара снимка ме посрещна Мама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Михайлова Todos los derechos reservados
