156/ И тръгнах пътища да диря,
каквото можех да спася.
Цигулка първа да засвиря,
нещата си да наглася!
Но и това не беше лесно,
понеже аз играех честно,
не можех да се суетя
и щях до грош да си платя.
При мене времето не стига,
аз бях отдавна се родил,
макар че бях на Бога мил,
бях свързан с времето-верига.
За този паметник на моя стих,
на тази стъпка се реших!

155/Разбрах, че както всичко друго,

и сайтовете не са хас,

видях, че тяхната услуга,

не е насочена съм нас.

И щом на някого му хрумне,

пожар и в твоя двор ще лумне

и всичко писано от теб 

ще е един ненужен дреб.

И като пример ще покажа

ненужната разправа с мен,

аз от която бях смутен,

и злото в нея да покажа.

И затова  аз  се реших

сам да браня моя стих!