22.04.2017 г., 23:06  

"Продължение" на първата ми книга

652 0 0

156/ И тръгнах пътища да диря,
каквото можех да спася.
Цигулка първа да засвиря,
нещата си да наглася!
Но и това не беше лесно,
понеже аз играех честно,
не можех да се суетя
и щях до грош да си платя.
При мене времето не стига,
аз бях отдавна се родил,
макар че бях на Бога мил,
бях свързан с времето-верига.
За този паметник на моя стих,
на тази стъпка се реших!

 

 

155/Разбрах, че както всичко друго,

и сайтовете не са хас,

видях, че тяхната услуга,

не е насочена съм нас.

И щом на някого му хрумне,

пожар и в твоя двор ще лумне

и всичко писано от теб 

ще е един ненужен дреб.

И като пример ще покажа

ненужната разправа с мен,

аз от която бях смутен,

и злото в нея да покажа.

И затова  аз  се реших

сам да браня моя стих!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...