Проектиран

Изблик на чувства,
на болка и гняв!
Пародия от дръзки
спомени на вяра,
прикрита с очакване!
Очакване на спомени
които пак да забулят
ежедневното търсене
на надежда по теб!
Защо си ти на ред?!
Отново и пак!
Какво търся във теб?!
Надежда, отмита от страх!?
Божествен псалм на издути
мотиви... напъплили чувства,
покрити със сажди от мъката на страданието ми!
Или не!
По-точно себе си търся пак.
Но във теб проектиран.
През твойте очи на деспот.
И защо?
Отново се питам!
И отново надежда във мен се поражда...
за утре се питам... и пак ме боли...
Така ли ще е?
Да! Пак ще приказвам и
виждам исканото от мен!
Но, уви! Няма да стане!
И пак така, както преди!...
И отново, отново с надежда в мойте
сини очи!
Нека заспим...

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas