Aug 1, 2006, 2:02 PM

Проектиран

  Poetry
798 0 2


Изблик на чувства,
на болка и гняв!
Пародия от дръзки
спомени на вяра,
прикрита с очакване!
Очакване на спомени
които пак да забулят
ежедневното търсене
на надежда по теб!
Защо си ти на ред?!
Отново и пак!
Какво търся във теб?!
Надежда, отмита от страх!?
Божествен псалм на издути
мотиви... напъплили чувства,
покрити със сажди от мъката на страданието ми!
Или не!
По-точно себе си търся пак.
Но във теб проектиран.
През твойте очи на деспот.
И защо?
Отново се питам!
И отново надежда във мен се поражда...
за утре се питам... и пак ме боли...
Така ли ще е?
Да! Пак ще приказвам и
виждам исканото от мен!
Но, уви! Няма да стане!
И пак така, както преди!...
И отново, отново с надежда в мойте
сини очи!
Нека заспим...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Начко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...