Проглеждане

8 ago 2010, 19:17

Poesía » De amor

731 0 3

Мълчанието, между нас стаено,

за миг изригна и преля.

Очите ни, блуждаещи разсеяно,

прогледнаха. Мигът замря.

Протегнаха се пръстите невярващи,

докоснаха се плахо, като в сън,

безмълвно погледите парещи

запалиха в душите огън.

И всички думи неизказани,

прикрити пориви, копнежи,

сподавяни със стон желания,

надежди плахи и стремежи

към нечия любов, към щастие,

към някой, който те обича

избликнаха навън, изстрадали,

във устните ни, във очите.

И пак сме същите, но друго е,

когато тихо се погледнем,

открили любовта не другаде,

а в устните ведно допрени.

И пак без думи, по-красиво,

говорят погледите разменени -

тя чакала е търпеливо

сами за нея да прогледнем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.