Проглеждане
Мълчанието, между нас стаено,
за миг изригна и преля.
Очите ни, блуждаещи разсеяно,
прогледнаха. Мигът замря.
Протегнаха се пръстите невярващи,
докоснаха се плахо, като в сън,
безмълвно погледите парещи
запалиха в душите огън.
И всички думи неизказани,
прикрити пориви, копнежи,
сподавяни със стон желания,
надежди плахи и стремежи
към нечия любов, към щастие,
към някой, който те обича
избликнаха навън, изстрадали,
във устните ни, във очите.
И пак сме същите, но друго е,
когато тихо се погледнем,
открили любовта не другаде,
а в устните ведно допрени.
И пак без думи, по-красиво,
говорят погледите разменени -
тя чакала е търпеливо
сами за нея да прогледнем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белослава Всички права запазени
