19 mar 2016, 18:26

Прогрес?

  Poesía » Otra
600 1 6

Източваме кръвта
на земята под нозете си,
в криле я вливаме, за да летим.
Ти, изпълнена мечта,
за даденост приета си,
а следващите с кости ще градим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да пишеш кратко и ясно...е трудно! Харесвам, но не го мога.
  • Master Yoda със словореда помагаше ми просто
  • Здравей Белла
  • Истина е това за сбъднатите и несбъднатите, Мисана. Поздрави!
  • След несбъднатата мечта най-тъжното нещо е сбъднатата! Поздрав Бърнс! Много силен и сентенциално звучащ фрагмент!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...