19.03.2016 г., 18:26

Прогрес?

597 1 6

Източваме кръвта
на земята под нозете си,
в криле я вливаме, за да летим.
Ти, изпълнена мечта,
за даденост приета си,
а следващите с кости ще градим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да пишеш кратко и ясно...е трудно! Харесвам, но не го мога.
  • Master Yoda със словореда помагаше ми просто
  • Здравей Белла
  • Истина е това за сбъднатите и несбъднатите, Мисана. Поздрави!
  • След несбъднатата мечта най-тъжното нещо е сбъднатата! Поздрав Бърнс! Много силен и сентенциално звучащ фрагмент!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...