Проклета да е любовта...

30 mar 2007, 11:09

Poesía

701 0 2

Проклета да е любовта...

Сама съм и така ми е студено,

сама със спомени, за минали

щастливи дни...

Няма вече щастие за мене,

няма ги красивите мечти,

всичко свърши в онзи ден,

когато тръгна си от мен...

Сърцето ми разби в нощта,

душата ми осиротя,

проклета да е таз съдба,

а с нея и любовта...

Любов ли е това, кажи,

че сърцето ми крещи -

“До мене, мили, остани!”?

Но тръгна си от мен сега,

душата ми изгоря,

да търси още тя следи,

от минали щастливи дни...

Щастието си ми ти,

сърце не може да мълчи,

но тръгна си в нощта и обърна

гръб на любовта...

Да моля късно е нали?!?

сърцето ми за миг разби,

проклета да е любовта,

проклета да е таз съдба,

ти превърна я в изгаряща тъга...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.