Проклета да е любовта...
Проклета да е любовта...
Сама съм и така ми е студено,
сама със спомени, за минали
щастливи дни...
Няма вече щастие за мене,
няма ги красивите мечти,
всичко свърши в онзи ден,
когато тръгна си от мен...
Сърцето ми разби в нощта,
душата ми осиротя,
проклета да е таз съдба,
а с нея и любовта...
Любов ли е това, кажи,
че сърцето ми крещи -
“До мене, мили, остани!”?
Но тръгна си от мен сега,
душата ми изгоря,
да търси още тя следи,
от минали щастливи дни...
Щастието си ми ти,
сърце не може да мълчи,
но тръгна си в нощта и обърна
гръб на любовта...
Да моля късно е нали?!?
сърцето ми за миг разби,
проклета да е любовта,
проклета да е таз съдба,
ти превърна я в изгаряща тъга...
© Жулиета Стоянова All rights reserved.
