Проклинам те

skeleton (Мъртвец )
20 108

23 abr 2014, 23:29

Poesía » De amor

632 0 2

Убих всеки който застана между мене и тебе

Приятелите добри Верните до гроб мой слуги

Слънцето Вятъра... Всичките звезди

Остана само болката А тя боли

Сега сам стоя в мрака и те проклинам

Няма ги приятелите мои... Най-добрите

Няма го слънцето Няма ги звездите

Остана само болката Плачат очите

Вече не мога да заспя

Безкрайно дълги са тъмните нощи

Безкрайно тъжни са самотните птици

Духът ми пропада в адските бездни

Мракът обзема мисълта ми

Достоен за ада аз те проклинам

Задето по тебе загубих ума си

Задето повярвах на всяка дума

Отровата пълзи в мен като змия

И смразява вече кръвта ми

Бъди проклета навеки

Задето затръшна безмилостно рая

Задето радостта изгони от мене далече

А тъгата обеща да остане до края

Ето Изстива вече плътта ми

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

eva_32 (Ева Корназова)

2014-04-26T10:52:12+03:00
skeleton (Мъртвец )

2014-04-24T12:31:15+03:00

Благодаря за оценката.По този повод се сещам навремето ,когато бях ученик и донесях в къщи ТРОЙКА татко казваше.''Какой то туй тройка?! То се едно чий двойкЪ" .Аз му казвах: ""Да ,ама не е двойка ,а тройка" .А той казваше:" Ъ, писали са ти тройкъ по милус. Аз ко бяф щях дъ ти пишъ двойкъ!''Така ме насърчаваше в учението.