AST (АСЕТО)
12 2
7 abr 2009, 21:39

Проклятие 

  Poesía » De amor
689 0 3

Любов вълшебна, шеметна и луда,

да ти се стовари на главата

и истина да бъде - не заблуда,

от думи да ти се подкосят краката.

Да молиш ти за помощ

и да не те чуят,

да плачеш, а те гледат,

небрежно - грубо.

Да целуваш, а с теб да си играят,

фалш за обич да ти подаряват,

да те гледат без вина

и да раняват твоята душа.

Да обичаш до полуда,

че дъх да не ти стига,

да жадуваш, за да видиш,

но шанс да нямаш за това.

Да се  вълнуваш и да те пресичат,

да се надяваш,

а фалшиви обещания да получаваш.

Сам от себе си да се страхуваш,

да бягаш през глава

за отговор на помощ:

''Обичаш ме, но аз не те обичам и не става."

да получиш.

Това го пожелавам!

Но истина да бъде, не заблуда,

и дори и отговор да не получиш,

за миг вълшебен, който бил заблуда,

заслужава всичко туй ти да получиш!

Аз ти пожелавам!

 

 

06.06.2006г.

 

© АСЕТО Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Според мен е по-добре човек да обича, дори и с опасността да бъде наранен дълбоко, отколкото да е изстинал като парче асфалт към чувството, което ни слива с рая...любовта. Ценна е способността да можеш да обичаш, трудно е да я опазим.
    Хубаво стихотворение.
  • Много болка, преплетени чувства...
    Радвам се на твоята "Любов вълшебна, шеметна и луда"!
  • Наистина много ме фпечатли и многхо ми хареса
Propuestas
: ??:??