Без да искам, дадох ти сърцето си.

И няма да спра да те обичам,

каквото и да правиш ти.

Удряй, режи, коли!

Вече нищо не може да ме нарани.

След като ти разби сърцето ми,

То вече не тупти.

Аз знаех, че с теб ще ме боли,

но уви, на съдбата не може да се противоречи.

Любовта волята ми пречупи като клечка.

За нея на света не съществува пречка.

Целувките ти ме издигаха до небеса,

непознати на никой друг по света.

Но ето, време мина

и сърцето твое към мен изстина.

Сега страдам сама,

гледайки как малко по малко изчезва любовта.

Нараняваш ме, а да те мразя аз не мога.

Гониш ме и пак се връщам.

И за избавление моля се сега на Бога,

Че от чувствата си собствени толкова много се измъчвам.

Хайде, удряй ме, гони ме, убий ме, нарани ме!

Каквото и да сториш, аз пак ще те обичам.

Давай, ако искаш даже прокълни ме!

Проклятието мое е по тебе все да тичам.