1.03.2011 г., 19:05

Проклятие

670 0 0

Без да искам, дадох ти сърцето си.

И няма да спра да те обичам,

каквото и да правиш ти.

Удряй, режи, коли!

Вече нищо не може да ме нарани.

След като ти разби сърцето ми,

То вече не тупти.

 

Аз знаех, че с теб ще ме боли,

но уви, на съдбата не може да се противоречи.

Любовта волята ми пречупи като клечка.

За нея на света не съществува пречка.

Целувките ти ме издигаха до небеса,

непознати на никой друг по света.

Но ето, време мина

и сърцето твое към мен изстина.

Сега страдам сама,

гледайки как малко по малко изчезва любовта.

 

Нараняваш ме, а да те мразя аз не мога.

Гониш ме и пак се връщам.

И за избавление моля се сега на Бога,

Че от чувствата си собствени толкова много се измъчвам.

Хайде, удряй ме, гони ме, убий ме, нарани ме!

Каквото и да сториш, аз пак ще те обичам.

Давай, ако искаш даже прокълни ме!

Проклятието мое е по тебе все да тичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Монева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...