Прокълната

awbs (АнеблА)
70 35

14 abr 2010, 22:00

Poesía » De amor

751 0 1

Прокълната

Когато с теб се запознах –

своята мечта видях.

Погледнах в твоите очи

и заблестяха хиляди звезди.

По-късно само че разбрах –

да те обичам ще е грях.

Ти си женен с две деца –

те имат нужда от баща.

Да те обичам, туй не мога –

прокълната съм аз от Бога.

Проклел ме е и Сатаната,

щом ти обсебваш ми душата.

Обикнах те, защото съм жена,

но нямам право на това.

Не мога с тях да те деля

и да живея във лъжа.

Да те обичам? Не! Не мога!

Прокълната съм аз от Бога.

Проклел ме е и Сатаната -

сама да бродя по Земята.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

BuRn_AliVe (Александър)

2010-04-15T17:02:20+03:00

Ако това е истински случай - знай,че няма Бог и Сатана,а единствено съвестта ти е тази,която може да те съди.Ти си човек все пак! Поздрави за стиха ти,хареса ми!