Унесена във своите си мисли
забравих да посрещна изгрева,
да се порадвам пак на тази безметежност,
на нещото, което е напълно независимо!
Прегърната от облаците черни
на своята безпомощност
забравих да целуна вятъра,
а можеше...
Загубила в очите си усмивката,
която утрото на прага ми оставяше -
сега я търся, ала късно е...
отиде си и тя със тебе... ...